Списание "9 Месеца"
Списание "9 Месеца"
Д-р Борислав Матеев е клиничен ембриолог и преподавател по „Човешка репродукция и репродуктивна биология“. Член е на „Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология“ (ESHRE), „Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве“ и „Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология“.
Д-р Матеев, какво Ви провокира да създадете подобно приложение?
Аз съм клиничен ембриолог, работя с клетките в асистираната репродукция – яйцеклетки, сперматозоиди, ембриони. Ние с колегите ембриолози всъщност сме отговорни за частта по създаването на ембриончетата в лаборторията, след като гинеколозите са провели необходимата терапия с пациентките и са получили достатъчен брой клетки/яйцеклетки. Когато дадена процедура приключи, в нашия екип имаме практика да даваме писмени указания на пациентките ни какво да правят и какво да не правят в следващите 14 дни. Това е периодът на чакане да се реализира успешно дадена бременност. Тези указания съдържат информация за това колко и какви течности трябва да се поемат, какъв да е хранителният режим, какво и доколко да е физическото натоварване, подробна информация за това какви медикаменти на кой ден да се приемат и т.н. Забелязахме, че различните пациентки подхождат по различен начин към тези указания – някои са изключително стриктни, някои не толкова. У някои възникват въпроси в този период и ги задават. Други имат въпроси, но поради опасения, че са дребни или незначителни, не се престрашават да питат. А истината е, че няма дребен или незначителен детайл и в стремежа си да постигнем по-голям процент на успеваемост, трябва да обръщаме внимание на всяка дребна подробност и детайл, които биха подобрили шанса ни за успех. Казвам умишлено „нашия шанс за успех“, защото в хода на всяка процедура пациентите и медицинският екип са един отбор. И в технологичен, но и в емоционален смисъл и ние също съпреживяваме всеки успех или неуспех. Накратко, стремежът ни да контролираме в оптимална степен периода след дадена инвитро процедура и да ограничим негативните ефекти от т.нар. събития със случаен характер, ни подтикна да потърсим начин и възможност за това, което доведе до разработката на приложението (fHealthapp.com), впоследствие доразвито във функционално отношение.
Каква точно е функцията му?
Функциите на fHealth са няколко, обединени в един интерфейс, и хубавото е, че ще бъдат още надграждани. Представете си чат и файлтрансфер с функционалността на Viber или Watsup, но ограничена като комуникация само между вас и вашия лекар, плюс възможностите на аналитичните алгоритми на Facebook, но работещи с данни от сензори и датчици, които следят вашите физиологични параметри – кръвно налягане, температура, съдържанието на кислород в кръвта, физическата ви активност, качеството на съня ви, кръвната захар, ЕКГ. Тези данни биват автономно препращани към телефона или таблета на вашия лекуващ лекар. Тоест вашият лекар ще може да следи в реално време физиологичния ви статус. Ако има отклонения от нормалните стойности, системата ще го информира допълнително за това в съответния момент. Дадена пациентка ще може да си записва час за преглед или планирана манипулация при лекаря или в клиниката си, както и съответно лекарите ще могат да правят корекции в тези планирани графици. Благодарение на т.нар. самообучителни алгоритми и използваните температурни сензори всяка пациентка ще има възможност да проследява базалната си температура в хода на цикъла и с голяма прецизност да прогнозира очакваната, респективно настъпващата овулация в настоящия ѝ цикъл.
По какъв начин бъдещите родители ще могат да се свързват с лекарите си?
Имайки предвид, че това е приложение за употреба в неспешни състояния и с идеята за предотвратяването им, чат функционалността е удачен начин за комуникация между пациентка и лекар. Дава възможност за по-спокойна и неформална комуникация, предоставяйки опцията за „задаване и отговаряне на въпроси“ извън времевата рамка на периода на даден преглед или консултация при вашия лекар.
Как ще спомогне приложението за по-голяма успеваемост при асистираната репродукция?
Като се предотвратят негативните ефекти от т.нар. случайни събития. Успеваемостта в асистираната репродукция и конкретно при инвитро процедурите е средно в рамките на 20 до 30%. Тоест вероятността за неуспех при дадена пациентка е изначално по-голяма, отколкото вероятността за успех. Стремежът ни е да елиминираме външните фактори, които биха ни попречили, и по този начин да повишим шанса макар и с 1 до 5%, надявам се и с повече. Ето конкретен пример – по принцип препоръчваме на пациентките да не консумират кафе и продукти, съдържащи кофеин. Някои са много стриктни, някои не толкова. Дадена жена може и да не усети промяна във физиологичния си статус, след като е хапнала малко шоколад или няколко бонбона, но сензорите за пулс, кръвно налягане и сатурация ще „хванат“ разликата. Нейният лекар ще получи алармена сигнализация, че параметрите й са променени и съответно ще се свърже с нея да провери какво става.
Важно е да уточним – може ли подобно приложение изцяло да замести посещенията при гинеколог?
Не. Не това е и целта му. Идеята на приложението е да допълва информацията и данните, с които гинекологът работи, за да може във всеки един момент той да осигури оптималната терапия за съответната пациентка.
Световната премиера на приложението беше на 20 ноември в Дюселдорф. Оптимистично ли е бъдещето му и зад граница?
Доста оптимистично, честно казано. До момента интересът от страна на пациенти и лекари е голям. В контакт сме и с няколко регионални здравни каси в Германия и Австрия, които очакваха да им презентираме данните и анализа от фазата на алфа-тестовете на приложението. Искрено се надявам да включат достъпа до него и използването му в списъка им на т.нар. „допълнителни услуги“, които предоставят на клиентите си.
Разговора проведе Деница Янкова